Преди няколко дни някак навързах постите с квантовата механика и реших да си напиша мислите в тази посока. Един приятел искаше да ми даде сирене в кухнята, а аз му казах, че не ям сирене, особено по време на духовно почистване. И той каза:

– Добре, аз това с постенето не го разбирам. Какъв смисъл намираш в това да се пости?

Понеже е програмист, реших направо да действам възможно най-научно:

– Според мен до голяма степен всичко опира до квантовата механика (науката, която разглежда елементарните, невидими за нас, частици). Нали знаеш, че ние, хората, сме съставени от милиарди микро частици. Материята, от която сме направени, е еднаква за всичко веществено в нашия свят. Единствената разлика е в начина на подредба на въпросните частици. Реално ако вземем една ябълка и един човек – те са едно и също нещо, но с разбъркани частици. Много прост пример за това е водата. Всички сме я виждали и в течно, и в твърдо и газообразно състояние. Тя винаги си е вода. Просто частиците в нея са подредени по различен начин.

Аз самата често си мисля, че макар да изглеждаме твърди, и ние хората всъщност сме в течно състояние. Не защото имаме около 60% воден състав 🙂 По-скоро защото частиците в нас са винаги в движение, макар ние да не виждаме промяната, защото те се движат много бързо и плавно. Пробвай да се доближиш на 10-ина сантиметра от някого, но без да докосваш “физически” нищо от него. Веднага ще усетиш допира на микро частиците на двама ви. От това разстояние те не са сгъстени толкова много, колкото във физическата ти форма, че да ги видиш, но предостатъчно, че да ги усетиш. Примерно усещаш ли моето биополе над ръката си сега? – казах и сложих ръката си 5см. над неговата.
– Усещам – каза Васко. – Но как го връзваш всичко това с постите?
– Само искам да добавя още едно нещо за свойствата на микро частиците във всеки едни от нас: Освен че се движат и се подреждат по различни начини, според мен всяка от тези частици носи и заряд, който се влияе от самата им подредба. Тук малко го карам на вътрешно усещане и не съм чела много по темата, но този заряд за мен на спиритуално ниво е положителен или отрицателен; светъл или тъмен и всички останали подобни антоними. Всички външни фактори влияят на нашите частици. Музиката, слънцето, изобщо всичко, което поемаме със сетивата си и ума си.

Та сега се връщам към постите. За мен постенето е много повече от това да НЕ ядеш животински продукти. Но това според мен е най-ниското и най-лесното ниво на поста и затова ще започна оттам. Когато ядеш месо, ти приемаш голяма част от една чужда вселена в себе си. Поглъщаш много микро частици от въпросното животно, някои от които стоят в теб с години. Като цяло не е добре за нас да приемаме в себе си чужди гени, но това е по-малкият проблем. По-големият е зарядът, който носят частиците на убитото животно. В момента на насилствената смърт, животното отпуска в тялото си толкова стрес под формата на хормони, че зарежда всички свои частици с много негативна енергия. После ние приемаме тази енергия и тя става част от нас. Не само това, но тези частици взаимодействат с другите в нас и могат да им предават своите свойства. С другите животински продукти е същото – те носят преживяванията на други същества и като ги вкарваме в себе си, тези преживявания и информация влизат в нашата вътрешна вселена и ни оформят. Започваш ли да разбираш? Когато се въздържаме и изчистим от чужди частици, по-лесно можем да се приближим до истинското си АЗ. Това за мен е логиката зад въздържанието от животински храни.

Следващото ниво на поста за мен е да стоиш далеч от неща като алкохол, наркотици, цигари и всички други подобни замърсители. Освен, че вкарват частици в теб с неестествено създадена подредба, те карат мозъка ти да те препрограмира. Тоест – ти сам си вкарваш програма, която те хаква, мозъкът ти променя подредбата на частиците в теб и ти ставаш негативно и неестествено зареден. Отново – откъснат от истинската си същност.

– А защо трябва да е лошо да си негативно/отрицателно зареден?
– Аз не го наричам лошо. Аз го наричам неестествено. Ние сме естествено привлечени от светлината. Например виж нашето Слънце. Виж как неговата светлина привлича нашата планета Земя и тя се подчинява на неговите закони. Всички ние естествено се стремим към това – любов, светлина. Без това умираме.

Минавам на следващото ниво на поста – въздържанието от физическата любов. Това е трудно ниво, защото за нас това е прекалено естествено и удоволствието е по-голямо от всички други изброени до сега стимулатори. Искам да уточня, че неща като мастурбацията и безразборните сексуални случки ги считам към миналото ниво, защото те не са нищо повече от инжекция допамин в мозъка, както са наркотиците, алкохола и т.н. По-скоро тук говоря за отдадената любов между двама човека, която се практикува с чисти и дълбоки чувства. Трудно е да се осмили на пръв поглед защо трябва човек да се въздържа от нещо, което е чисто и истинско. Аз пак си го обяснявам с квантова механика. Когато си с някой човек по този начин, има огромно сливане на микро частиците. Другият буквално заживява в теб. Неслучайно е казано – “ставате една плът”. По този начин е по-трудно да достигнеш до истинското си АЗ, защото не си сам в себе си и е объркващо 🙂 Другото е, че инжекцията допамин я има и тук. Даже тук е най-голямата такава инжекция и това вади ума от баланс. А балансът на ума е много необходим за следващото ниво на поста.

Което ниво са мислите. За мен мислите имат два произхода. Има мисли на любов и мисли на НЕлюбов. Както казах преди малко – приемаме, че ние сме същества на Любовта/Светлината/Бог (едно и също нещо). За това мислите, които не идват от Любовта са неестествени за нас и трябва да стоим далеч от тях. Защото мислите ни формират нашата реалност и съществуване. Мислите ни са по-силни, отколкото примитивните ни (все още) мозъци могат да си представят.  За това е много важно да се наблюдаваме. И колкото и да е трудно – трябва да внимаваме кои мисли допускаме и създаваме в себе си. За мен това е най-трудното ниво на поста, но идеята ми е, че ако преминем долните нива и полагаме мноооого усилия, можем да програмираме ума си така, че той сам да филтрира негативните мисли. Тук вече трябват много молитви и медитация.

– А защо постите са точно в определено време?
– Защото когато повече хора го правим едновременно генерираме много повече позитивна енергия, която допринася за цялото човечество. Ние всички сме свързани и когато заедно се “чистим” и преструктурираме, ние си помагаме взаимно процесът да е по-лек и за всеки поотделно. Според мен в идеален вариант трябва да се държим колкото можем чисти през цялото време, но сме хора и е трудно, за това постите са едно добро начало.

– Това обяснение наистина ми допадна много. Има логика в него. Каква е крайната цел на това нещо според теб? – попита Васко.
– Аз просто следвам сърцето си. Мога да ти отговоря по-скоро на усещане. А именно – цялата идея на това нещо за мен е да разбера коя наистина съм. Да се събудя. Да достигна истината, ако ми се даде. Защото за мен само в истината мога да бъда най-щастлива и мирна. Замисли се – кога си щастлив? Не е ли, когато си наистина, ама наистина себе си? Не е ли около хора, които те обичат такъв, какъвто си?

Няма как да сме щастливи, докато не сме истински. А ако ние бяхме истински нямаше да се нуждаем от нищо външно, за да сме щастливи. Нищичко. За това трябва да търсим истината за себе си. И постите са средство за това. Много лесно се вижда през квантовата механика как работи цялото нещо. Всичко неестествено за нас ни прави нещастни, дори и да не го осъзнаваме. Всяка излишна замърсяща частица. Всяка, която е неестествена. Всяка, която не носи Любов.

За мен това е “Бог да заживее в нас” – моментът, в който всяка наша частица носи любов. И това значи да имаме любов към всичко, защото пак от квантовата механика – всичко е една материя, но с различна подредба 🙂 Всички ние сме ЕДНО цяло.